Русия и Европа отбелязаха пет потенциални заплахи за своята безопасност, остава само да договорят съвместните си действия.

Неотдавна постоянният представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин беше назначен за специален представител на президента по взаимодействието с алианса по въпросите на противоракетната отбрана. Защо се е наложило създаването на нов пост и имат ли Русия и НАТО шансове да се договорят по проблемите на ПРО, той разказа в интервю за списание «Профил».

В какво се състои вашата задача-максимум като специален представител по ПРО?

За задачата-максимум няма да говоря. Като начало трябва да се сформира междуведомствена група и да се постигне ефективна координация на руските министерства и ведомства в това сложно направление.Тъй като ПРО на САЩ не е само техническо решение, става дума за нова идеология на НАТО в ХХI век. Имаме много малко време, тъй като тече форсирано създаване на американска програма за разполагане на елементи за стратегическа ПРО на Европейския континент. В основата на тази програма лежи желанието да се постигнат уникални преимущества в сравнение с другите държави. САЩ искат да се обезопасят от всички възможни неприятности, което е напълно разбираемо. Но това води до нарушаване на стратегическия баланс и не можем да го подминем без реакция.

Как смятате, готово ли е ръководството на алианса да направи компромиси на преговорите с Русия?

Тук не става дума за отстъпки, а какво бъдеще искат Европейските страни и САЩ за своите деца. По принцип създаването на ПРО може да се окаже уникален шанс за реалното сближаване на руснаците с гражданите на европейските страни и САЩ. Миналата година в Съвета «Русия-НАТО» направихме преценка на заплахите срещу Русия в ХХI век. В резултат на анализа ние видяхме пет направления: Афганистан, борба с международния тероризъм, морските пирати, защита на критично важни обекти за инфраструктурата от природни и техногенни катастрофи, както и разпространението на оръжия за масово унищожаване и начините на неговата доставка. Последният проблем се оказа главен.

Става дума за това, че във връзка с развитието на технологиите достъпът до уникални ядрени обекти става все по-лесен. И не само от страна на държавите, но и от страна на терористите и екстремистите, които теоретически могат за се снабдят или да откраднат такъв тип технологии. Освен това ако те разполагат със средства за доставка на такова оръжие например, ракети то това може да се превърне в реална заплаха за целия свят. След анализа на всички тези пет направления, стигнахме до извода, че нито Русия застрашава Запада, нито Запада заплашва Русия. Всички заплахи и за нас и за европейците идват от трети страни. Това означава, че имаме шанс заедно да се опитаме да неутрализираме тези заплахи. Ако обаче в процеса на работа не успеем да се договорим и освен това да си изясним, че всички тези външни заплахи са само предлог за създаване на системите ПРО именно на нашите собствени граници, то тогава възниква сериозна опасност от връщане към тежкото минало. Към нови фобии и към нови разногласия. Но това ще доведе до нова надпревара във въоръжаването – както у нас, така и при тях. По този начин това за което ние се договаряме не е въпрос на компромиси, а е въпрос на добро или лошо бъдеще за Русия и за Запада.

А доколко НАТО е готово на компромиси?

Сега нашите американски колеги не демонстрират желание за сътрудничество, но ние имаме работа не само с тях, но и с европейците. В Европа има различни мнения за системата ПРО и също различно отношение към нас. Затова когато говорим за НАТО, трябва да се има предвид, че това не е някакво чудовище излязло от пещерите на студената война, това е сложен, вътрешно противоречив конгломерат от различни държави. Разбира се САЩ играят огромна роля, те покриват 75% от бюджета на НАТО. Но своите системи ПРО САЩ разполагат все пак на европейска земя и европейските лидери също имат свое мнение по този въпрос. И колкото по-близо до нас е една от тези европейски страни толкова повече са готови на отстъпки по този въпрос, колкото са по-далеч, толкова по-малко. Позицията на Европа по този въпрос не е еднозначна, а тъй като решението трябва да бъде колективно то непрекъснато се отлага. Затова все пак имаме време, за да убедим в нашата правота нашите партньори, въпреки че то е малко. Сега работим над нашата позиция за преговаряне.

Каква ще бъде стратегията на Русия ако НАТО не се съгласи на компромиси?

Ние също трябва да имаме гаранции независимо от това, кой ще стане новият стопанин на Белия дом. И затова ние сме длъжни или да бъдем част от тази система, или да се договорим с нашите партньори за това, че ще имаме две различни системи, но и че те ще бъдат насочени натам откъдето идва потенциалната заплаха. Ние разбираме, че ако съществува заплаха, то тя е само от юг. На север няма нито една страна, която може да заплашва Европа.

Затова, независимо от това как ще се движат преговорите, ние по никакъв начин не поставяме под съмнение програмата за превъоръжаването на Русия, в това число и увеличаването на нашия ядрен потенциал. По друг начин стоят нещата ако ситуацията получи драматичен ход: ще се наложи да разполагаме ракетите на определено място, а не просто да ги държим на склад.

А в Русия има ли системи аналогични на американските?

Имаме всичко. Нашите граждани могат спокойно да спят. Поне в близките 10 години.

Ние сега следим събитията в Либия. Доколко според вас е реално вмешателството на САЩ или НАТО?

Мисля, че НАТО няма да участва в ничия компания. Войната в Югославия, която беше в разрез нормите на ООН и до сега се възприема тук като грешка. А това, че САЩ могат заедно със своите англосаксонски приятели да се намесят в конфликта в Либия, за мен е напълно реално. Аз решително съм против това. Смятам, че каквито и да било военни действия, каквото и да било прилагане на груба сила, дори и под най-благородните предлози, но без санкцията на ООН, може да се смята като нарушаване на международното право.

Освен това аз се съмнявам, че намесата във вътрешен конфликт ще доведе до какъвто и да било положителен резултат. Лесно се влиза, но да се излезе е невъзможно. В резултат на вмешателството може да стане така, че конфликтуващите страни моментално да се обединят срещу общия враг.

Вие вероятно сте запознат със социологическите проучвания, че почти половината от руснаците допускат възможността за повторение на сценария на конфликта от Близкия изток в Русия. Доколко това е реално според Вас?

Мисля, че така говорят от злоба, а сами не вярват в това. Това са махленски разговори между хората, които се дразнят от нашите началници. Събитията от 1993 г. още са пресни в паметта ни, затова ние сме длъжни да помним, че такива конфликти в нашата страна винаги свършват с кървава баня.

Имате ли планове да вземете участие в предстоящите избори в Госдумата? Например на страната на „Справедлива Русия”?

Засега нищо не съм решил. Трябва да е ясно, че има етика на държавните служби и тя най-първо има отношение към посланиците.

Всеки посланик се явява лице на своята страна зад граница. И затова всички изменения в съдбата си съм длъжен да съгласувам с президента на Русия. Това не е въпрос на раболепие, а на етика в отношенията с ръководителя.

Разбира се, аз нямам право да губя чувството си за съпричастност към своята страна, не само в граждански, но и в политически аспект. Но мога само едно да кажа: кръгът на моите задачи като представител на Руската Федерация в НАТО далеч надхвърля рамките на едногодишен труд.

Промениха ли се вашите възгледи за междунационалните проблеми от времето на последните предизборни клипчета на партия „Родина”?

Не, аз не променям принципите си и не ги преразглеждам. Смятам, че в клипчетата на партия „Родина” образец 2005 г. всеки е видял онова, каквото е живяло в него самия. Ксенофобът намира ксенофобско съдържание, човекът със социални възгледи намира социален подтекст.

Аз очевидно съм видял в него само едно – страстно желание да се обърне внимание на наглостта в отношенията между народите. Но всичко беше изтълкувано иначе. И сега ме кара да съм особено внимателен това, че не само в Русия, но и в цяла Европа протича рязка радикализация на политическия живот, нараства неуважението към другия, протича преразглеждане на принципите за общуване между нациите, стават явни отсъствието на навици и желание да се живее в добросъседство.

Това може да доведе най-малко до сегрегация, до създаване на гето, а в най-лошия случай да разруши съществуващите държавни общности.

Досие

Дмитрий Рогозин е роден на 21 декември 1963 година в Москва. През 1986 година завършва международното отделение на факултета по журналистика на Московския Университет. Работил е Комитета на международните организации на СССР. През март 1993 година възглавява народно-патриотичното движение „Международен конгрес на руските общини” (КРО). От 1997-ма до 2007-ма година е депутат в Госдумата. През 2000-2003 година е председател на комитета на Госдумата по външните работи, през 2002-2003 е специален представител на президента на Руската Федерация по въпросите на осигуряването на функционирането на Калиниградска област във връзка с разширяването на ЕС. През септември на 2003 годинае избранза съпредседател на Висшия съвет на блока „Родина” и ръководител на избирателния му щаб. По резултатите на изборите през 2003-та година, където „Родина” получава 91% е избран за заместник председател На Госдумата, впоследствие – лидер на думската фракция на „Родина”. През ноември 2005 малко преди изборите в Московската градска Дума, „Родина” пуска скандално рекламно клипче с участието на Рогозин „Да очистим града от мръсотията”, който е признат за ксенофобски и екстремистки. На политика е бил обявен информационен бойкот. През 2006-та той напуска председателството на партия „Родина” и поста ръководител на едноименната фракция в Госдумата. През 2008-ма е назначен за постоянен представител на Русия в НАТО. На 18 февруари 2011 година е назначен за специален предствител на президента на Руската Федерация по въпросите на взаимодействието с НАТО в областта на противоракетната отбрана. Има висш дипломатически ранг на извънреден и пълномощен посланик. Доктор на философските науки, женен, има син и две внучки.